„Конят, кучето и соколът са били неделима част от обществото преди индустриалната революция. Чрез общуването с тях хората са оцелявали през вековете. Изграждали са здраво тяло и психическа издръжливост, а ежедневните занимания са създавали навици за постоянство, уважение, отговорност, физическо здраве и природосъобразно мислене.“ – Тези думи са част от представянето на клуб „Кон, куче и сокол“ и детска занималня започваща от 01.10. 2015г, водена от инструктора по конна езда и член на Български Соколарски Съюз – Никола Миладинов.
Откъде дойде идеята да запознаеш децата, с това перфектно доказано през годините трио – Кон , куче и сокол ?
Самият аз съм в процес на запознанство с триото. Живея с коне от 11 години, от 11 годишен се грижа за кучета, а ловния сокол Джеймс Бонд, живее с нас от 11 месеца.. Хармония ще да е. Тази пролет, първите свободни полети на сокола бяха споделени с децата от училището по езда, което се случи в пасището на конете, а и кучетата бяха там. При нас всичко става естествено, интуитивно се залюбихме. Конете противно на общото мнение не се плашат от птицата и това с което тя се храни, кучетата веднага поеха охраната на сокола, а децата сами пожелаха да станат соколари…
Как реагират децата при първият си досег с такава величествена птица като сокола?
Децата изпадат във възторг и се залепят като магнити за хладилник. Дори вегетарианчетата бяха готови да превъзмогнат погнусата си от месо, само и само да участват в храненето на птицата.
В този курс ти запознаваш децата и с хищните птици, при тези първи стъпки виждаш ли в тяхно лице бъдещи соколари?
За мен всяко дете е потенциален ездач и соколар. Естествено всеки има различни качества и пътя към всяко дете е различен. Работата ми с конете ме е научила, че процеса на постигане е по-важен от високите спортни цели. Постоянството, любовта към природата, честните отношения между хора и животните са предпоставка за взаимно израстване и изграждане на здрави личности от които нашето общество се нуждае като от въздуха, който вдишваме…
Разкажи малко за този курс и животните с които работиш?
Курсът кон, куче и сокол е част от работата ми като инструктор по езда. Аз нямам претенция да съм професионален соколар или възпитание на кучета, но тъй като това е начина ми на живот, всеки ден напредвам и споделям опита с децата от отбора по езда. Така заедно навлизаме в триото и то в нас. Групата от страна на животните е представена от кобилата Кая, която е позната на много деца. Тя вдъхва смелост на начинаещите и всички я обичат. После идва ред на конят Ян, собственост на дъщеря ми Ая. Той е второ ниво, скача ниски препятствия и въпреки непретенциозното си потекло е отличен учебен кон. После е кобилата дукеса – Холщайнер, тя е за напредналите ученици и е с ранг на “голяма майка” в семейството ни. За мен остават Грация, с която тази година дебютирахме, като състезатели .. и сина на Дукеса и мъж на Грация – жребеца Деду де Луп, син на известния Дебу Де Луп и Дукеса. Джейм Бонд, ловен сокол е представителя на птиците. Това лято той ми показа, колко интелигентен може да е един сокол и се превърна в част от семейството ни. Пътува с нас на всякъде и вече е летял над Странджа, Средна гора, Стара планина, Софийското поле и Подбалкана. Заедно направихме и демонстрация пред крепостта Туида, където над петстотин човека, с затаен дъх наблюдаваха ловкия полет на сокола и моята все още неопитна работа с люра. За това съм изключително благодарен на Джеймс, който непрекъснато помага в развитието ми на соколар. Кучетата в групата са средноазиатската овчарка Индра, ягд териерката Пипилота и съотборника на Джеймс, бретоншпаниола Брат. И трите кучета живеят с децата ни – на три и пет години, като всеки от нас има индивидуално място в семейната глутница, собствени задачи и отговорности, скрепени с много любов и взаимно доверие.
Ти си член на Български Соколорски Съюз, смяташ ли, че е време да се организират курсове по соколарство и в България?
Опита показва, че най-големия проблем за хората е липсата на знания. Отглеждането на животни е отговорност и посвещение по пътя за разбиране на Зелената планета. Осъзнаването на природните закони е мисия от първостепенна важност за човечеството. Тук соколарството, признато от ЮНЕСКО за нематериално богатство е жизнено важно за връщането на хората към естествената ни среда и възобновяване на нарушения баланс на планетата. Така че голямо Да. Време е!