ЛОВЕН СОКОЛ (Falco cherrug)

Втория по големина сокол в света, традиционно използван от азиатските и арабски соколари от хилядолетия, притежава характерния за соколите профил в полет, но има по тъпи крила и по-дълга опашка от скитника и е по-елегантен от Благородния сокол. Женските,  както при всички хищни птици,  са по-едри и европейските екземпляри достигат малко над килограм, а мъжките между 800-900 гр. В България се среща подвида (Falco cherrug cherrug), който има най-общо казано тъмна и светла фаза в оперението и по-светла глава. С възрастта окраската се изменя незначително, като възрастните леко изсветляват.

Размерът расте от Запад на Изток и популациите от подвида (Falco cherrug milvipes) са около 10-15% по тежки от номинантния подвид, като отстъпват само на спорния като класификация (Falco altaicus). Бакембардите не са толкова изразени като на сокола скитник и по-трудно се забелязват в полет. Пръстите на краката са по-къси, което идва от по-голямата универсалност в лова. Той ловува както на земята (най-често на гризачи с размер на лалугер), така и във въздуха - на птици. Използва няколко метода на лов, но най-често ловува кацнал на дърво, скала или друга подходяща позиция, с необходима височина и добър обзор, откъдето започва атаката. По-дългата му опашка, в сравнение със скитника,  дава повече възможност за маневри в крайната фаза на атаката. Начина му на лов в природата е пренесен  в соколарството и традиционно той се лети от ръка.

В последните години благодарение на използването на нови методи в обучението, някои соколари го обучават да лети и над тях, но при този лов скитника е ненадминат. Като предимство може да се отбележи неговата по-голяма универсалност в лова. Освен на птици може да бъде обучен да  ловува на по-дребни зайци, като това се отнася за женските птици, но в лова на зайци отстъпва на Големия ястреб (Accipiter gentilis). В Азия с него ловуват на зайци толай (пустинни дребни зайци), кеклици, фазани и други птици, а на Арабския полуостров основна плячка е хубарата (Chlamydotis undulata), която е вид дропла. В Европа с ловен сокол ловуват на врани и чайки и по-малко на яребици, фазани, патки. При лова на врани и чайки съперничи на скитника. Благодарение на по-широките си крила има бърз хоризонтален полет, който в съчетание с издръжливоста и добрата маневреност го превръща в един добър ловец, дори и на такава трудна плячка, като чайките. Оперението му е меко и той по-рядко от скитника чупи пера при борба на земята, но във влажно време бързо се мокри и не може да ловува преди да е изсъхнал.

Много умен и лесен за обучение сокол, вероятно една от първите използвани в соколарството птици.